Когато Бог решил да раздава земя на различните народи, българинът работил на нивата и затова отишъл последен за своя дял. Но Господ бил раздал цялата земя. Замислил се Той какво да му даде, не било останало вече нищо. Понеже българинът бил известен със своята доброта, скромност и трудолюбие, Господ решил да му подари част от Своята земя – Рая. И наистина, България е всеизвестна със своята красота, реки и планини, плодородие и множество чудни природни дарове. Но няма да е пълна картината на българската красота, ако към нея не добавим духовната хубост на хората живели по нейните земи. Те като бисери са я осияли, като слънца са я осветили, като звезди са украсили нейния небосвод. Много са техните имена, още повече – дарованията им. Откъде да започнем възхвалата? – Райко, мъченик Шуменски – цвят и украшение на младостта. Или Злата – Мъгленската великомъченица, събрала в едно вяра и родолюбие, кротост и сила, мъжество и смирение, търпение на жестоки мъки, най-голяма духовна красота. Или просветителите свети цар Борис, равноапостолните братя Методий и Кирил и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, и безброя светии – мъченици и преподобни сияещи като звезди на духовния небосвод. Или преподобният Иоан, Рилският Чудотворец, закрилникът на Българския народ. Трудно е да се изкаже красотата на България и на прекрасните души, украсени с много добродетели, живели по нейните земи и в свое време просияли в святост, станали наследници на вечния живот и на Божието царство.

Родината е дар от Бога

Да помислим, какво ни е дал Бог и какво сами сме придобили в този свят.

Всеки от нас е роден по Божия воля, никой не е избирал да се роди, или да не се роди. Господ е дарувал на всеки великия дар на живота, живота на вечната, безсмъртна душа.

Същото можем да кажем за мястото на раждане, за народа, от който сме родени. Затова чувство на патриотизъм може да има само вярващият човек, който разбира, че родината е дарувана от Бога, че тя трябва да бъде почитана и обичана.

Същото важи и за пола – мъжки или женски, който ние не избираме. Семейството и родителите също трябва да бъдат приемани като дар Божий. И ако ние внимателно погледнем нашия живот, ще открием, че всичко около нас е Божий дар.

Но можем ли да преправяме по собствено усмотрение този дар, който Бог ни е дал? Трябва да се смиряваме, да се радваме и да приемаме покорно това, което сме получили.

Трябва да почитаме родителите си, да обичаме народа си, да пазим родината си, да я защитаваме.

Свещеник Евгений Шестун

Българската святост е нашето духовно съкровище. Всеки ден ние стъпваме на земя, напоена с мъченическа кръв и вървим по стъпките на подвижници, но не ги познаваме достатъчно. Mного исторически превратности са заличили следите им в паметта ни, но те са живи на небесата и принасят топли молитви за нас.