Описание от българският писател Матей Граматик, живял през 16 в. на живота и нравите на град Средец, днешна София.
“Това място, възлюбени, е почетно и наистина достойно за разказа. И ако искаш накратко да побеседваме за него, ще имаш преголяма полза.
Този Средец, както казахме, е един от прочутите големи градове и ми се струва, че друг такъв няма по цялата страна. Това е засвидетелствано от мнозина и се свидетелства и до днес от пътуващите по света. И казват, че никъде няма подобно на споменатото място – не само в българските предели, но и в Арабия, Палестина и Египет; сред източните, та и сред западните земи – тоест Илирик, цяла Диоклития, а и в обширните Италийски области. Той ги превъзхожда не с обширност или с някакъв голям градеж.
Тук не е така, но всички са смирени, всички са скромни. Това личи по благочестивите, благоговейни и мъдри хора, живеещи в своите домове чрез добродетели, както нататък словото постепенно ще разкаже. И нека няма сред нас невярващ, нито някой, който мисли, че пишем от себе си. Не, моля! Нищо свое не казваме, но онова от Божествените писания, което намираме разпръснато тук и там. Събрал всичко отвсякъде, аз го предложих на вашето благочестие.
Понеже нашата дума е за Средец, той добре е наречен “среден” от премъдрите, тъй като не се намира нито на Изток, нито на Запад, а някак по средата. Когато синовете на великия Константин прекъснаха враждата и спряха междуособните войни, които щяха да водят поради ревност за вярата, те свикаха събор в същия град. Този събор се провежда при царуването на Константин, сина на Константин Велики. Този цар се присъедини към арианската ерес и на Първия вселенски събор се стараеше да промени преданията. А неговият брат, Констанс Стари, който владееше Рим, научи това от съобщение на тогавашния папа и в послание заплаши брат си с война, ако не престане да смущава Църквата и да разклаща правата вяра. А той, макар и да се беше от-клонил в арианството, както казахме, но беше мъж много добър и от добър и свят корен. Въпреки че бе измамен от някакъв монах, но от цялата си душа изпрати отговор на брата си, да се търси правото във вярата и че ще се старае тя да се утвърди. Двамата самодържци сметнаха за правилно и заповядаха да се свика от всички страни събор на богоносните свети отци и да се пази вярата, която те завещаят. Затова по тяхна заповед се събраха 341 епископи в Сардикия, наречена Средец. Участниците постановиха да се потвърдят онези неща, които бяха приети от отците на Никейския събор и над всичко – съставеният от тях Символ на вярата. Те повелиха и да бъдат предадени на анатема онези, които посмеят да го променят. Освен това съставиха 20 правила, носещи сила и едновременно обща полза на Христовата църква. И така благославят този чуден град, след което всеки от тях се завърна с мир в своя край. От тогава дори до днес, чрез молитвите на светите отци, Божията благодат не отстъпва от него; за това ще намериш най-сигурно сведение, ако потърсиш усърдно и добре. А нашето слово нека продължава по реда си.
Това, братя, добре разбрахте и онази земя се слави с тях, както вече каза произнесеното слово. Но тя се украсява и с всекидневното въздигане и утвърждаване на пресветите Божествени църкви по целия град и наоколо, надминавайки околните земи с цялото си съвършенство. Защото в тях непрекъснато се отправя славословие към Господа Бога, нощно и дневно. Така и великата Света Божия и апостолска Църква сияе сред града, като преукрасена невеста (Пс. 44:15). Приела в своята вътрешност, тя пази честните чудотворни мощи на светия и великия сред царете крал Стефан Милутин и честните мощи на споменатите мъченици; изпълва се непрестанно с техните благоухания и чудеса; с тях се украсява, като с някаква величествена църковна утвар, освещава идващите с вяра при нея. И впрочем кое нейно духовно богатство да ви покажа? Достойно е! Защото тя сияе с преосвещени архиереи и чрез тях пасе своите агънца на пасбището си. Младенците са добре откърмени от нейната гръд, тя непрекъснато кърми с млякото на Духа. С него тя откърми и споменатите мъченици! Тя привлече към себе си и апостолския лик, казвам – свещеници и клирици. Притежава благоукрасени, благоговейни и ангеловидни дякони и с тях – непорочни и правоверни четци; ритори, благоизкусни и целомъдрени; певци и служители – с целия подобаващ свети клир, така че ме кара да пригласям на пророк Давид, а с него – и на Господа: “Наистина дивна е Светата Твоя Църква” (по Пс. 15:3), И още: “Колко са възлюбени Твоите жилища, Господи на силите; копнее и чезне душата ми за Господните двори” (по Пс. 83:1-2).
Такива и подобни неща има в изобилие в града. А в околностите, както споменах на ваша милост, са онези прекрасни планини, в чието подножие и навътре се намират немалко пречестни и свети манастири, разположени около цялата тази област, обиталища на множество монаси, които денем и нощем отслужват непрестанни молитви и умилостивяват Бога заради нашето невежество; но и по всички села на областта се редят и се изграждат свети църкви, показващи усърдието, което онези жители имат към Божията любов. Да кажа накратко – навсякъде се вижда цъфтящо благочестие, което с всеки изминат ден расте.
Такива и подобни на тези неща има да се кажат премного за оня пресветъл град наричан Средец”.
Това е малък откъс от обширната картина на живота и благочестието на столичния град.
Но защо днес градът стана източник на развала, безнравственост, престъпност, пошлост, пороци и пленничество на пороците?