Изменение по време на молитва на страха Божий в Божия любов. Вярност към Господа, доказвана чрез постоянното отхвърляне на всеки греховен помисъл и усещане. Неизказано, сладостно влечение на целия човек към любовта към Господа Иисуса Христа и покланяемата Света Троица. Виждане на Божия образ и на Христа в ближния; произлизащо от това предпочитание на всички ближни пред себе си и благоговейното им почитане в Господа. Братска, чиста любов към ближните, еднаква към всички, безпристрастна, радостна, еднакво пламенна към приятелите и към враговете. Грабване в молитва и любов: на ума, сърцето и цялото тяло. Неизказано наслаждение на тялото с духовна радост. Духовно упоение. Разслабване на телесните членове при духовно утешение (свети Исаак Сирин. Слово 44). Бездействие на телесните чувства при молитва. Освобождаване на сърдечния език от немотата. Прекратяване на молитвата от духовна сладост. Мълчание на ума. Просвещение на ума и сърцето. Молитвена сила, побеждаваща греха. Христов мир. Отстъпване на всички страсти. Поглъщане на всички разбирания от превъзхождащия ги Христов разум. Богословие. Познание на безтелесните същества. Отслабване на греховните помисли, неможещи да се изобразят в ума. Сладост и обилно утешение в скърбите. Виждане на човешките устроения. Дълбина на смирението и най-скромно мнение за себе си…