Страх Божий. Усещането му при молитва. Боязън, пораждаща се от чистата молитва, когато особено силно се усеща Божието присъствие и величие. Дълбоко познание за своето нищожество. Изменение на погледа към ближните, при което те без никаква принуда изглеждат на смирилия се по-добри от него във всяко отношение. Показване на простодушие поради живата вяра. Ненавист към човешката похвала. Постоянно самоукорение и самообвинение. Правота и прямота. Безпристрастие. Мъртвост към всичко. Умиление. Познаване на тайнството, скрито в Христовия кръст. Желание за разпъване за света и страстите, стремеж към това разпъване. Отхвърляне и забравяне на лукавите обичаи и думи, скромни поради принуда или поради навика за преструване. Възприемане на евангелското безумие. Отхвърляне на земната премъдрост като непотребна за небето. Презрение към всичко, което е високо у човеците и мерзост пред Бога (Лук. 16:15). Оставяне на самооправданието с думи. Мълчание пред обиждащите, научено от Евангелието. Отхвърляне на всички собствени мъдрувания и приемане на евангелския разум. Смиряване на всеки помисъл, надигащ се срещу Христовото учение. Смиреномъдрие, или духовно разсъждение. Съзнателно послушание към Църквата във всичко.