За православното възпитание на момчето и момичето в преходната възраст
Какво трябва да знаят всяко православно момче и момиче
За целомъдрието, девството и чистотата
Предговор
Свещеното Писание за девството,
целомъдрието и чистотата
За свенливостта
Да се пазим от греха
Придобиване на целомъдрие
Свети отци за светинята
Поучения от други отци
Преподобни Ефрем Сирин
За чистотата
За девството и целомъдрието
(Преподобни Ефрем Сирин)
Свети Иоан Лествичник
(Стъпало 15: За нетленната чистота
и целомъдрието, което тленните
придобиват с труд и пот)
Поучения за чистотата и целомъдрието
на блажените майки и духовни старици
(из “Материкон”)
Из творенията на преподобните
Исаак Сирин и Ефрем Сирин
Три съвършени дара на Божията благодат
Послеслов
Из творенията на преподобните
Исаак Сирин и Ефрем Сирин
Както от труда на поста израства класът на целомъдрието, така от насищането израства разпътство и от пресищането – нечистотата.
От трудовете и опазването на себе си се ражда чистота на помислите, а от чистотата на помислите – светлината на мисълта. А оттук чрез благодатта умът се извежда към онова, над което чувствата нямат власт, на което и не учат, и сами не се научават.
Яж и пий с целомъдрие, както прилича на Божиите чеда.
Към изпълнението на необходимо дело пристъпвай с целомъдрие, като благоговеещ пред Ангела, който те пази, и върши делото със страх Божий, и се принуждавай към това до самата си смърт, дори това да е неприятно на сърцето ти.
Който в продължение на целия си живот обича беседата с тази двоица (поста и бдението), той бива приятел на целомъдрието.
Придобивай чистота в делата си, та душата ти да се озарява в молитвата и чрез помненето на смъртта в ума ти да се разгаря радостта.
Как се просветява твоята красота, целомъдрие, от твърдата постеля, от труда на въздържанието, който отнема съня от теб, от злостраданието на плътта, която, при въздържането от ястия, става подобна на дълбок ров между ребрата и утробата!
Възлюби целомъдрието, за да не се посрамиш по време на молитвата си пред Бога.
Погубил си целомъдрието; Бог няма да приеме твоята милостиня, ако пребиваваш в блуд, защото иска от теб светинята на тялото.
Моли се да не отстъпи от теб Ангелът на твоето целомъдрие, да не повдигне грехът огнена бран против теб и да не те раздели с него.
Целомъдрието и беседа с жена е същото като лъвица и овца в една къща.
Ако си целомъдрен, не се превъзнасяй с въздържанието си, но в смиреномъдрие моли Господа да бъде твой Пазител до края на дните ти, защото нерядко става така, че внезапното нахлуване на четириногите в лозето е погубвало плодовете поради небрежност на пазача.
Усърдно се моли на Господа да ти дарува дух на съвършено целомъдрие. Та и в нощните си мечтания да избягваш козните на лукавия, както бяга някой, като вижда, че го гони звяр, или както преследван от човек с горяща факла бяга от къща в къща, за да не го изгори огънят.
Възлюби целомъдрието до крайна степен, за да се всели в теб Божият Дух.
А по тесния път има следното: безмълвие, въздържание, целомъдрие, любов, търпение, радост, мир, смиреномъдрие и подобно на това; след тях следва безсмъртният живот.
Ако искаш да бъдеш целомъдрен, пази въздържание и прекъсни вредните срещи.
Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът спазват целомъдрие (всеки в своята си дейност), тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.
Трябва да придобием страх Божий и в най-висша степен целомъдрие, от които се раждат любов, радост, мир, послушание, великодушие, въздържание, търпение и всичко, което подобава на християните.
Ако не се въздържиш от блуждаенето на очите, няма да изправиш пътеките на целомъдрието.
А които се занимават с труд, прекарвайки времето си в безмълвие и целомъдрие, такива и сред хората ще бъдат на почит, и от Господа ще бъдат прославени.
Три съвършени дара
на Божията благодат
Девството, целомъдрието и чистотата са три съвършени дара на Божията благодат, свързани в едно. “Господ е приел нашата плът от пречиста девствена утроба – пише светителят Теофан Затворник. – Тъй като според въплътеното домостроителство ние сме едно с Господа, отличителна черта на нашия християнски характер е девствеността – девственост в мислите, в чувствата, в състоянието на плътта.” Светите и смирени девство, целомъдрие и чистота заради Бога са жертва на чистата ни синовна любов и преданост към Него, те са двете лепти, които понякога са единственото ни притежание в нашата духовна бедност и нищета. Този подвиг е така висок за Господа, че за него Той обещава като награда Царството Небесно. И още: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).
Преподобни Теодор Студит нарича девството “най-висока добродетел, достигаща до самия връх на небесата” и “царица на добродетелите”.
Девството е невинност и неразвратеност, недокоснатост от порока и нечистотата.
Човек може да се оскверни и чрез очите, слуха и езика.
Девствено и чисто трябва да бъде не само тялото, но и целият ни живот, мислите, чувствата, разположенията, отношенията – всичко в нас трябва да е достойно за тази благодат.
“Блажен е животът на щастливите девственици, които, отхвърлили плътта, са близо до чистото Божество” – пише светителят Григорий Богослов.
А свети Иоан Златоуст добавя: “Неразвратената по душа е дева, макар и да има мъж; тя е девствена с истинска, чудна девственост”.
“Девството е божествено и свръхестествено, законният брак е честен, а блудството е беззаконно; затова първото е достойно за небесата, вторият – за земята, а третото – за ада; за първото е приготвен венец, за втория – съответстваща похвала, а за третото – наказание” – казва преподобни Исидор Пелусиот.
А свети Григорий Богослов добавя: “Съпружеството послужи като украшение на земята, а девството – на Божието небе”.
Светите отци изразяват почитта си към тези чудни добродетели – извор на блаженство и небесни утешения – и към подвизаването в тях с такива думи: “Велика добродетел е въздържанието и велика е похвалата за чистотата и невинността, велика е славата на девството.
О, девство, богатство неоскъдняващо! О, девство, венец неувяхващ! О, девство, храм Божий и жилище на Светия Дух! О, девство, честен бисер, невидим за мнозина и рядко намиран от някого!
О, въздържание, невидимо за множеството и познато на достойните за теб! О, въздържание, радост за пророците и хвала на апостолите! О, въздържание, живот на Ангелите и венец на светите хора!
Блажен е, който устоява в теб, блажен е, който ревнува за теб с търпение, защото ще се потруди малко, а много ще се възрадва. Блажен е постигналият това, защото той ще се посели в горния Иерусалим, ще влезе в хора на Ангелите и ще се упокои със светите пророци и апостолите”. (Палестински патерик)
Да пазим не само външно, но и вътрешно девство (който може да вмести и има ревност за това), целомъдрие и чистота – в мислите и непожеланията си, за да не се окажем пред Господа блудници, прелюбодеи и осквернители на светинята, въпреки въздържанието в действията си.
Ще се възвеличи Христос в тялото ми (Фил. 1:20) – казва свети апостол Павел. Тялото е храм Божий, да не го превръщаме в блуден дом. Някой попитал светите отци: “Защо блудната похот така силно действа в човека?” И получил отговор: “Защото дяволът знае, че блудството ни прави чужди на Светия Дух, както казва Бог: Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от тези човеци, защото са плът (Бит. 6:3). Действа така силно и поради гордостта и неверието ни, и поради това, че не среща никакви прегради вътре в нас – поради нашето слабоволие и склонност към самоугодие и самооправдаване.
Да съдействаме на Божията блага воля и благодат, да не є се противопоставяме с беззаконните си похоти и с излишната снизходителност към себе си. Да не търсим за себе си красота според вкусовете на света. Целомъдрието, смирението, кротостта и другите добродетели нека да украсяват душата. Те привличат Божията благодат и са предвкусване на рая тук, на земята. Девството доближава човека до първоначалното състояние, когато той е населявал рая, до първата невинност, когато не е познавал болката, скръбта и смъртта.
Плътската похот поробва душата, убива доброто в нея, мъчи я и я унижава, погубва духовния живот. Грехът не е в самото предразположение на естеството, а в това – как ние се отнасяме с нашата свобода и съвест към него. Когато душата придобие навик в добродетелта, тя става безстрастна. И като полагаме усилие и усърдие да придобиваме с Божията помощ останалите добродетели, както Бог ни е заповядал и ни е наставил, нека също така с ревност да се постараем да опазим онова, което Той е вложил в нас, когато ни е създал по Свой образ и подобие. Защото девството, целомъдрието и чистотата са уподобяване на Христа, а придобиването на Светия Дух и уподобяването на Христа са път към спасението и цел на земния ни живот.
Ние сме тук в изгнание, под епитимия – и причината е нашето преслушание и своеволие. В духовния живот нищо не е маловажно и незначително. Заради оскверняването на девството, целомъдрието и чистотата ние изгубихме рая. Заради беззаконията и похотите ни светът беше потопен. Заради греха на разврата Содом и Гомор бяха изгорени с небесен огън. Имаме примера, имаме и предупреждението: блудниците и прелюбодейците ще съди Бог (Евр. 13:4). Затова – да бягаме от примките на многото безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел (1Тим. 6:9). Да бягаме и да търсим убежище и спасение не в сладострастието на плътските и светските похоти, а в Пресладкия Иисус, без да слушаме лукавите мъдрувания на света и без да се страхуваме от презрението му, като твърдо помним предупреждението на апостола: Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. Или мислите, че напразно говори Писанието: “до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас”?(Иак. 4:4-5).
Девството, целомъдрието и чистотата само тогава имат цена пред Бога, когато цъфтят в душата заедно с другите добродетели – смирението, кротостта, търпението, милостта, непривързаността към земните неща и грижи. Те я правят небесна и Божия. Бог по чуден начин възстановява немощното и преходно човешко естество с неизтощимата Си любов, обновява го и го въздига. Святото девство е съчетаване на душата “в нетленен брак” с Бога, на Когото се уподобява, и “всеки, който девства с душа и тяло”, украсява “всяко чувство, дума и мисъл с красотата на девството” (Свети Григорий Палама).
Послеслов
Девството, целомъдрието и чистотата не са състояние и разположение на плътта, а на духа. Той трябва да изпълни и осияе цялото ни същество, всички сили на душата ни, целият ни живот да бъде девствен, целомъдрен и чист. “Същността на девството – пише светителят Иоан Златоуст, – се състои в светостта на тялото и духа.” И човекът, понизен с малко нещо спроти Ангелите (Пс. 8:6), в девство, целомъдрие и чистота, живее като блаженстващите на небесата, облечен в плът, е подобен на безплътните. За този подвиг, за това равноангелно житие и безкръвно мъченичество, душата придобива дръзновение пред Бога и ще приеме нетленен венец от ръцете на Жениха – Христос. Да не заменяме родството си с ангелите и да не ставаме като безсловесните, и дори по-долу от безсловесните, защото при тях няма нечисти страсти, а само подтик на естеството. Да не заменяме небесните желания с похотите на плътта и на света. Девството, целомъдрието и чистотата са свобода от страстните пориви на естеството и от земните пристрастия. Духовният живот е подвижничество, и това е един от неговите подвизи – заради Христа, заради съединяването и пребиваването на душата с Него в неизказаната сладост на вечното блаженство. Постоянно обновяваща се, възрастваща и окрилявана, душата се прилепва към Господа, за да бъде един дух с Него, приема в себе си начертанието на Неговия образ и нетленната Му красота, и в това житие свръх естеството единствено Него обича и желае, чужда на всичко земно и преходно.
“Очистването на тялото е неприкосновеност към плътската сквернота – казва свети Исаак Сирин. – Очистването на душата е освобождаване от тайните страсти, възникващи в ума.” Който желае да опази себе си в целомъдрие и неоскверненост, трябва да положи много усилия, като очиства душата си от чувствените помисли, всявани злоумишлено от врага на нашето спасение. От тях може да се избави с помощта на кратките, но много силни молитви: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!” (Иисусовата молитва), “Господи, очисти мене, грешния!” (митаревата молитва), а също и с честото призоваване на нашата Владичица, Пресвета Богородица: “Пресвета Богородице, спаси ме!”, “Пресвета Богородице, помогни ми!”, на своя Ангел Пазител: “Ангеле, Пазителю мой, избави ме!”. Тя, Пречистата, много обича благоуханието на девството и чистотата и знае как да очисти душите на истинските ревнители на целомъдрието. Да измолваме тези три безценни дара в техния висок и живоносен смисъл – пътят ни до тях да е постлан с молитва.
Нужно е да се стремим постоянно да опазваме мира и тишината в себе си, постоянно да помним за Бога и за смъртта – че Бог е навсякъде и всичко вижда и че животът ни тук е временен, скоро ще свърши, а там, отвъд, за нас е приготвен друг живот, вечен и блажен, и само от нас зависи ще станем ли негови причастници или завинаги ще отпаднем от него в бездната на страданието. А когато се молим и призоваваме Бога и Пречистата Дева Богородица, да чувстваме тяхната закрила и да вярваме, че те са близо до нас, че чуват молбите ни и са готови да ни се притекат на помощ. Когато имаме такова устроение и без никакви отстъпки към себе си, дори и в малкото и без никакво себежалене, устояваме в него, като го опазваме с постоянство, твърдост и топла любов към Бога, тялото постепенно свиква да се подчинява на духа и неговите похоти отслабват. С очистването на ума от неподобаващи помисли и с освещаването на душата тялото се оцеломъдрява и пребивава в спокойствие и чистота. Много помага по-въздържаният и по-суров начин на живот – простата и умерена храна, спазването на постите, физическият труд, скромността в облеклото и в общуването, избягването на многословието, празнословието и лошите познанства, на леността и самоугаждането, на прекомерното увличане и робуването на земните неща, което ни отделя от Бога и от небесното и отслабва силите на душата. Нека винаги се стремим да живеем по законите не на този свят, а на горния, където е нашето истинско и вечно Отечество. Невъзможно е да победим в борбата за целомъдрие и чистота със свои собствени сили – ние полагаме старание и усърдие, трудим се за придобиването на тези добродетели и на блаженството, което носят те, но Бог е, Който върши, Който побеждава заради нас – и придобиването на тези добродетели, както и на всички други, устояването в тях, е дар на Неговата неизказана милост и любов към нас. Никога да не забравяме това. В тази духовна борба трябва да встъпим с покайно и смирено съзнание за греховете си, със сърдечно съкрушение и самоукорение, като помним, че сме неизплатими длъжници на Бога и непрестанно Го огорчаваме, но и с пълно упование и вяра в Него. Да изхвърлим от сърцето си всяка гордост, превъзнасяне, осъждане, непрощаване, злопаметност – с всичко това отблъскваме Божията благодат и нейния милостив покров и Бог ни оставя сами с нашата самонадеяност, допуска да се измъчим в битката и да паднем, за да познаем немощта си и да се смирим.
Да стоим бодро и неуморно при входа на ума и на сърцето си и да не допускаме нечисти помисли и неподобаващи чувства, като ги отсичаме и отхвърляме с молитва и с всички посочени по-горе начини и средства. Те искат да ограбят и опустошат душата ни – да държим заключени вратите си за тях и да ги прогонваме, още преди да са престъпили прага. Духовната борба за целомъдрие и чистота, както и всяка друга духовна битка, се води с помислите, чувствата, разположенията. И ако в Стария Завет заповедта, дадена чрез Моисея, е: “Не прелюбодействай!”, то в Новия Завет е: “Не пожелавай!”, тоест самото пожелаване вече се вменява за престъпване на духовния закон и за грях.
Когато човек прекрачи границата, когато се съчетае с помисъла, приеме го и под влияние на развихрилата се страст съгреши на дело, вече е много по-трудно да се надмогне падналото естество. Душата е осквернена и наранена от греха, охладняла и умъртвяла, а повече от всичко това тегне вината, че сме оскърбили Бога. Животът ни е една непрекъсната Голгота. Във всеки един момент, каквото и да се случва, ние сме на Голгота. И единствено от нас зависи кои ще бъдем – дали ще следваме Христос, ще носим кръста Му и ще страдаме заедно с Него, разпъвайки себе си за страстите и похотите на този свят и на естеството, или ще бъдем сред онези, които Го удрят и заплюват, блъскат и хулят, разпъват и поднасят към устата Му оцет и жлъчка.
Всеки, който последва Христос, и всяка добродетел, която е Христова, ще имат същата участ – ще бъдат хулени, осмивани, осъждани, отхвърляни. Безброй са начините и средствата, по които и с които светът съблазнява или принуждава човека да приеме неговия живот и дух. И въпросът за тези три добродетели се свежда до това – ще бъдем ли с Христа, или ще отстъпим от Него, земни ли, или небесни, плътски или духовни, от този свят ли ще бъдем или от нашето вечно Отечество, ще проявим ли малодушие или ще имаме смелостта и твърдостта да кажем: “Добродетелта, дори и оскърбявана, целувам и обичам, а порока, дори и възвеличаван, смятам за гнусен и го ненавиждам” (преп. Исидор Пелусиот). Защото в съдния ден не светът, а Бог ще ни съди, и не по променливите и лукави закони на света, а по Своите вечни и неизменни закони. Казано е: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата (Иак. 2:10, 12). Онези, които устоят докрай, ще бъдат изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца, непорочни пред престола Божий (Откр.14: 4-5). И Бог ще ги облече като победители – в бели дрехи, и ще им даде венеца на живота.
