Да помислим, какво ни е дал Бог и какво сами сме придобили в този свят.
Всеки от нас е роден по Божия воля, никой не е избирал да се роди, или да не се роди. Господ е дарувал на всеки великия дар на живота, живота на вечната, безсмъртна душа.
Същото можем да кажем за мястото на раждане, за народа, от който сме родени. Затова чувство на патриотизъм може да има само вярващият човек, който разбира, че родината е дарувана от Бога, че тя трябва да бъде почитана и обичана.
Същото важи и за пола – мъжки или женски, който ние не избираме. Семейството и родителите също трябва да бъдат приемани като дар Божий. И ако ние внимателно погледнем нашия живот, ще открием, че всичко около нас е Божий дар.
Но можем ли да преправяме по собствено усмотрение този дар, който Бог ни е дал? Трябва да се смиряваме, да се радваме и да приемаме покорно това, което сме получили.
Трябва да почитаме родителите си, да обичаме народа си, да пазим родината си, да я защитаваме.
Затова, когато се опитваме да преправим всичко, когато не се съгласяваме с това, което ни е дарувано от Бога, то това е едно от нашите греховни настроения.
Ние често роптаем от живота си, биваме недоволни. А когато роптаем срещу хората, ние забравяме, че всеки човек е носител на Божия образ. Христос, Спасителят на света, е дал пример, когато при Него довели блудницата, която според иудейския закон трябвало да бъде убита с камъни. Фарисеите Го изкушавали, опитвали се да докажат, че Той нарушава закона, но Иисус не разубеждавал никого. Той просто казал: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея (Иоан. 8:7). И всички оставили камъните и се разотишли.