Сега, когато се увеличиха богатите на науки, на изкуства, на всичко материално, сега не остана праведен (Пс. 11:1). Светият Дух, гледайки към синовете човешки, търсейки достоен съсъд в това събрание от наричащи себе си образовани, просветени, православни, произнася за тях горчива присъда: Няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един. Гърлото им – отворен гроб; с езика си лъстят; под устните им – аспидина отрова; устата им пълни с клетва и горчилка. Нозете им бързи за проливане кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на мира. Страх Божий няма пред очите им (Рим. 3:11-18).
Ето причините, поради които Божият Дух страни от нас, докато Той е истинската собственост на истинските християни, придобита за всички нови израилтяни от техния всесвят Родоначалник. Божият Дух е Свят и почива само в светиите, разпнали себе си за света, разпнали плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24). Още в Стария Завет е възвестено за Него: Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3). И Този всеблаг Дух, Който в първенствуващата Църква слязъл върху огласения само със словото за кръста Корнилий и го изпълнил с различни духовни дарби, страни от нас, вече умитите чрез кръщение, мислещи себе си за вярващи и православни; страни, макар при Него като при Бог да няма пристрастие; страни, за да не ни направи още по-грешни чрез прибавяне към другите ни грехове на тежък грях – на оскърблението, от който Светият Дух се оскърбява и се принуждава да се отдалечи (Еф. 4:30; 1 Сол. 5:19).
Сега лъчите на Слънцето на Правдата не падат пряко върху хората. Поради засилването на веществения, плътския живот, рядко, рядко се намира на земята съсъд на Светия Дух. Поради нечистотата си сърцата на човеците са станали неспособни за непосредствено приемане и носене на буквите Му. За това е станало по-способно от сърцата – неръкотворните скрижали, безжизненото вещество, което поне не е осквернено от греха. Къде почиват сега словата на Духа? – В Книгите на Свещеното Писание и на светите Божии угодници, в книгите, написани по внушението и под влиянието на Светия Дух. Светият Дух е предавал на избраниците Си различни духовни дарби, определял им е различни служения. Едни помазвал за пророчество, други – за апостолство, други – за пастирство и учителство, други – за мъченичество за Христа, други – за очистване на себе си за Христа чрез монашески подвизи. Различни са дарбите, различни са служенията; но началото, източникът е един: Светият Дух, даряващ на всекиго дарба, определящ всекиму служение по Своя воля и власт като Бог. И книгите на Божиите светии са написани при различни дарби на Духа от съсъди на Духа, имащи различно служение – всички са написани или по внушение, или под влияние на Светия Дух. Светият Дух вече оттук явява степента на славата на своите живи храмове, от един блестейки по-светло, от друг сияейки по-умерено. Както звездите от видимата, небесната твърд се различават (1 Кор. 15:42) една от друга по слава, така разнообразно е и духовното преуспяване на Божиите светии, сияещи на Църковното небе. На тяхното духовно преуспяване съответства и светлината, която излъчват от себе си написаните от тях книги: но всички те са на небето, всички те излъчват светлината, благоуханието на Светия Дух. И тъкмо тези книги са светлината на лъчите на залязващото Слънце на Правдата, определена от всеблагия Бог за осветяване на последните часове на християнския ден.
Братя! Да изследваме знаменията на времената съгласно завета на Спасителя, за неразпознаването на които фарисеите са изобличени от Господа (Мат. 16:3). Да обърнем нужното внимание на наставлението на Спасителя, Който казва на съвременните Му иудеи: Още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината (Иоан. 12:35, 36). С вяра да се упражняваме в четенето на книги, написани от свети Божии угодници, черпейки от тях просвещение и живот за душата. Да се отдалечаваме като от смъртоносна отрова от книги, написани от мътен и смраден извор, от лъжовен разум, това притежание на падналото човешко естество, сродило се чрез падението си с отхвърлените ангели. Да не бъдем вече младенци – увещава ни Апостолът – люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата (Еф. 4:14).
Носят се, носят се страшните вълни на всемирния потоп, изтребил целия човешки род, носят се вълните на лъжата и мрака, заобикалят от всички страни, готови са да погълнат вселената, унищожават вярата в Христа, разрушават на земята Неговото царство, потискат учението Му, повреждат нравите, притъпяват, унищожават съвестта, установяват господството на всезлобния светоуправник. За средство на нашето спасение да употребим заповяданото ни от Господа богатство (Мат. 24:16).
Къде е този блажен ковчег, подобен на ковчега на праведния Ной, където би било възможно да избягаме от вълните, обхващащи ни отвсякъде, къде би било възможно да намерим надеждно спасение? Ковчегът е Светата Църква, носеща се над вълните на нравствения потоп и в тъмната, бурна, страшна нощ с благодушие и твърдост ръководеща се по пътя си от небесните светила: писанията на светите Божии угодници. Никаква мъгла и никакви облаци нямат сили да скрият сиянието на тези светила.
Ковчегът ще достигне до пристанището на блажената вечност, ще докара благополучно там всички, които са му доверили своето спасение.
Който пренебрегне този ковчег, намисли поради сляпата си гордост и самомнение да преплува страшните вълни на несигурната лодка на собствения разум, който пренебрегне смиреното покоряване на истинната Църква, който се качи на други кораби, повредени от лъжеучение, проядени от прелестта на лукавия змей, който отхвърли ръководството на Светия Дух или само с хладност и двоедушие се ръководи от Свещеното и свято Писание, само в което е учението на Духа – ще загине.
Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината. Амин.
Светител Игнатий Брянчанинов