“О, любими мой читателю – започва своята книга иеромонахът, – искаш ли да ти покажа нещо, по-честно от чисто злато и сребро и по-скъпоценно от бисер и скъпоценен камък! Не ще можеш с нищо друго да намериш и да купиш Небесното Царство, бъдещата радост и покой, освен само с това. Това е уединеното четене и слушане с внимание и усърдие на светите книги на Божественото Писание. Невъзможно е, невъзможно е да се спаси този, който не чете често Боговдъхновеното свето Писание. Както птицата без криле не може да литне нависоко, така и умът без книги, само със собствените си помисли, не може да измисли по какъв начин да получи спасение. Четенето в уединение и слушането с внимание и усърдие на светите книги на Божественото Писание са родителите и началото на всички добродетели и на всяко добро дело; защото всички добродетели се раждат от тях, започват от тях. Уединеното четене и слушането с внимание и усърдие на светите книги на Божественото Писание с цел изпълняване на дело и с цел своето спасение раждат всяка добродетел, служат за източник на блага, прогонват от нас всяка греховна и зла страст, всяко греховно пожелание, желание и действие, свое и бесовско. Светите отци считат уединеното четене и слушането с внимание и усърдие на светите книги на Божественото Писание за старейшина и цар на всички добродетели”…
Под Божествено Писание иеромонахът разбира не само свещените книги на Стария и Новия Завет, но и писанията на светите Отци; в този случай той се изразява така, както и преподобният Нил Сорски. Това начало има необикновена, скъпоценна важност: чрез него иеромонахът признава необходимостта християнинът неотстъпно да се придържа не само към догматическото, но и към нравственото предание на Църквата; чрез него той влиза в съюз на единомислие с всички аскетически свети писатели на Източната Църква. Всички те единогласно твърдят, че за непогрешимо ходене по пътя на монашеските подвизи е необходимо да се ръководим от писанията на светите Отци, че това е единственият начин за спасение, оставащ ни поради намаляването на духовните наставници. Още от първите думи иеромонахът поставя читателя на прави, свети, безопасни пътеки, предписани и благословени от Църквата, показва на ученика си отличителните черти на сина на Източната Църква, въвежда го в духовно общуване със светите монаси от всички векове на християнството, отстранява го от всичко чуждо, от всичко фалшиво. Колко превъзходен е характерът на сина на Източната Църква! Колко е прост, величествен и свят! Протестантството е студено умно. Римокатоличеството е възторжено, увлича се, унася се. Синът на Източната Църква е проникнат от свята истина и кротък мир. Първите два характера са земни; последният е слязъл от небето и е застанал пред нашите погледи в Евангелието. Този характер се възпитава в православния християнин чрез четене на Свещеното Писание и на творенията на светите Отци; християнинът, напоявайки се с това четене, става любимец на истината и причастник на подавания от Нея Свети Дух.