“Увличам се в разговори и падам в греха на осъждането. Старая се да не осъждам и да не злословя. Докато мълча – нищо; но щом заговоря, сякаш някакво помрачение ме връхлита. Докато се опомня и вече съм наговорила и злословия и осъждания”.
Разбира се, за това не следва да ви похваля. Но тази непохвала много се смекчава от това, че вие самата забелязвате немощта си и имате желание да се избавите от нея. И продължавайте така. Всеки път, щом забележите този недостатък, отправяйте към себе си заслужено мъмрене, когато оставате сама, като заедно с това размисляте как да направите така, че да водите обичайните и даже весели разговори, без да позволявате на езика си да се отклонява по този не съвсем чист път. Като се трудите така и опитате няколко начина, накрая ще стигнете до навика да не осъждате. Насърчавайте се за този труд с верния помисъл, че с нищо друго не оскърбявате обичания от вас Господ толкова, колкото с този грях, понеже си присвоявате властта Му. И себе си с нищо друго не подлагате на опасността да бъдете осъдена така, както с това, понеже, като съдите строго другите, и сама си навличате строго осъждане. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени (Мат. 7:2). По-често прочитайте тези и другите, написани също там слова на Господа.
Разбира се, лошото не може да се нарече добро. Но като виждате това, трябва не да осъждате брата или сестрата, а да ви е жал за тях и, като ви е жал, да се молите от сърце Господ да ги вразуми и отрезви, и да им даде сила да застанат твърдо в подобаващия начин на живот, който положението им изисква. Ако, щом забележите грешки на други хора, мислите ви поемат в тази посока, това ще бъде дело на любовта. Впрочем, при разговор невинаги е уместно да се изрази това; но винаги може да се намери нещо смекчаващо и оправдаващо. Защитата също ще бъде дело на любовта. Или по-добре да прекратявате такива разговори, като ги отклонявате към други теми. Ако не умеете, можете да замълчите, докато потокът на осъждане спре, като вътрешно се молите за осъжданите. Ние с вас не ще променим мисленето на другите, но можем и сме длъжни да променим своето.
Творения на Светителя Теофан Затворник
Том 10, писмо 16