Легенда за България

Когато Бог решил да раздава земя на различните народи, българинът работил на нивата и затова отишъл последен за своя дял. Но Господ бил раздал цялата земя. Замислил се Той какво да му даде, не било останало вече нищо. Но тъй като българинът бил известен със своята доброта, скромност и трудолюбие, Господ решил да му подари част от Своята земя – Рая. И наистина, България е всеизвестна със своята красота, реки и планини, плодородие и множество чудни природни дарове. Но няма да е пълна картината на българската красота, ако към нея не добавим духовната хубост на хората живели по нейните земи. Те като бисери са я осияли, като слънца са я осветили, като звезди са украсили нейния небосвод. Много са техните имена, още повече – дарованията им. Откъде да започнем възхвалата? – Райко, мъченик Шуменски – цвят и украшение на младостта. Или Злата – Мъгленската великомъченица, събрала в едно вяра и родолюбие, кротост и сила, мъжество и смирение, търпение на жестоки мъки, най-голяма духовна красота. Или просветителите свети цар Борис, равноапостолните братя Методий и Кирил и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, и безброя светии – мъченици и преподобни сияещи като звезди на духовния небосвод. Или преподобният Иоан, Рилският Чудотворец, закрилникът на Българския народ. Трудно е да се изкаже красотата на България и на прекрасните души, украсени с много добродетели, живели по нейните земи и в свое време просияли в святост, станали наследници на вечния живот и на Божието царство.

Светии Божии, просияли в святост от българския род и по българските земи, преподобни и богоносни наши отци и майки, молете Бога за нас!