Към внучката ми Катерина

 

 

По случай Светото й кръщение на Петровден,
в църквата „Св. Св. апостоли Петър и Павел”, Добринище, 29 юни 2015

Ваше Високопреосвещенство!

Позволете ми най-напред да се обърна към Вас от името на Катерина, кръстницата, родителите й и всички тук присъстващи, със синовна признателност за това, че благословихте нашата дъщеря и внучка да приеме Светото кръщение от отеческата Ви десница! Нека Бог е с Вас в многотрудните Ви дела за разцвета на Светата православната вяра и поверената Ви Неврокопска Света митрополия и наша епархия!

Ваше Високопреподобие архимандрит Хризостомос,

Благодарим от сърце на Вас и на гостите ни от Гърция, че украсихте Светата литургия на този хубав празник с тържественост и достолепие!

Приемете и Вие, отци и служещи, нашата благодарност затова, че почетохте и удостоихте Светото тайнство с тържественост и радост!

Бъдете добре дошли, скъпи приятели и гости!

Милo дете!

Когато в една късна лятна нощ, завърнал се от дълго пътуване, узнах, че ще се появиш на този свят, сякаш се случи чудо. Нощта се изпълни с тайнство и като че ли ангел Господен слезе от небето и ми прошепна: Спасен си!

Днес е денят на Светото ти кръщение. Знай, че този ден не бе избран случайно. Това е денят на светите апостоли Петър и Павел. Свети апостол Петър се превърна някога в крайъгълен камък в темела на Христовата църква, а Свети апостол Павел я съгради. Затова нека в този ден бъдеш благословена с корави като камък дух и здраве, а всяка твоя житейска стъпка да оставя след себе си печата на съзиданието и градежа!

Но и друго се е случило на този славен ден. Преди 180 години, в далечно и тъмно време, в един от най-българските краища, се е съградила черквата, в която ти бе кръстена. Това събитие и други такива по цялата ни земя отприщили духовното възраждане на нашия народ. Затова, пожелавайки ти очите и духът ти да зърнат всяко кътче на майката Земя, те заклинам и зная, че където и да пребиваваш, винаги ще се гордееш, че си българка и винаги ще носиш православната ни вяра в дълбоко в сърцето си!

А православната вяра, мило дете, не е сложна за разбиране. Тя има едно основно послание и това послание сякаш събира в себе си всичките Божи заповеди в едно – не прави зло никому! Пази се от злото и не причинявай зло нито на човек, нито на животно или растение, нито на природата около теб! Зная, че да се опазиш от злото е трудно, но ако не го причиняваш, ще се научиш и да го прощаваш. А този, който прощава е дваж по-силен от този, който таи горчивина и зло в себе си!

Бъди щедра и великодушна! Споделяй знанието и богатството с другите и не забравяй никога, че около теб може да има бедни и страдащи. Състраданието е тази християнска добродетел, която винаги ще изпълва душата ти с мир, а сърцето – с любов!

Не позволявай дребни тегоби да спират полета на духа ти и те водят по лъжливи пътеки! Давай воля на мечтите си и не позволявай никому да им слага мяра. Знай, че този свят никога не е едноцветен, той не е само материален или само духовен и не вярвай на лъжепророците, които ще те убеждават в противното! Когато работиш с ръцете си остави душата ти да ги води, а когато работиш с ума или сърцето си помни, че те се нуждаят да бъдат свободни от дребни грижи и пустословия.

Уважавай богатството, но не му слугувай! Знай, че истински богат е не този, който притежава богатството, а този който знае как да го създаде, и че най-голямото богатство всъщност е в душата ти!

Бъди знаеща! Знанието е първостепенна добродетел за поколения твои предци. Поклони се на знанието и го превърни в свое служение и оръжие. И помни, че знаещият човек е този, който умее да чете между буквите или цифрите и вижда далеч зад събитията. И знай също, че истинското знание е невъзможно без творчество, а творчеството е късогледо и плитко без дълбоко познание.

Когато твориш, мери се с най-първите на този свят!

Обичай природата! Тя е изворът на безусловната радост, тя е и лечителят за душевните горести. Пази я и помагай на другите да я пазят и почитат!

Обичай много и бъди много обичана!

Катерина,

Сега ти си нашият мост към бъдещето. Но един ден ти ще станеш и мост към миналото. Затова знай, помни и почитай предците си и пий до дъно от благословения сок на родовия корен. Ще дойде време и ще усетиш в себе си частица от всеки един от твоите родители, баби, дядовци и прародители. Затова и накрая ти подарявам един мой спомен с пожелание Бог да те дари със здраве, сила, любов, мъдрост и дълъг живот!

Ето, на чешмата
баба ми нарамва
менците с водата,
но ръчички си протяга
малкото юначе,
баба си го грабва,
ох, стръмно е нагоре,
а и слънцето е жежко,
но защо ли, но защо ли,
хич не й е тежко?
Ето, дядо ми извежда
кончето си от обора
слага палави звънчета,
а на гривата синчета,
качва малкото юначе
и развожда го по двора,
а сърцето му не трае
внучето му да порасне,
портата да му отвори,
коня си да му пришпори,
по широкий свят да литне,
да се радва, да обикне,
и кога настане есен
кончето на дядо
да превърне в песен!

Амин и наздраве!

Любомир Пенев