След всичките ни дела, тайни и явни престъпления и беззакония, които се извършиха през последните десетилетия и за които всеки от нас носи някаква вина, с дело, слово или мисъл, сякаш Бог желае да се съди с хората и говори:
“Слушайте, планини, съда Господен, и вие, твърди основи земни, защото Господ има съд със Своя народ” (Мих. 6:2).
“Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми” (Мих. 6:3).
“Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2).
Тогава хората отвръщат:
“Ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме; и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети (Дан. 3:29, 38-39). Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50).
Из творенията на Св. Иоан Златоуст