Кое може да бъде по-прекрасно, по-услаждащо от любовта към ближния?
Да обичаш е блаженство, да ненавиждаш е мъка.
Любовта към ближния е пътека, водеща към любовта към Бога: защото Христос е благоволил тайнствено да се облече във всеки наш ближен, а в Христа – Бог (1 Иоан.).
Не мисли, възлюбени брате, че заповедта за любов към ближния е била така близка на нашето паднало сърце: заповедта е духовна, а нашето сърце е завладяно от плътта и кръвта; заповедта е нова, а нашето сърце е ветхо.
Естествената наша любов е повредена от падението; трябва да я умъртвим – Христос заповядва това – и да почерпим от Евангелието свята любов към ближния, любов в Христа.
Всички свойства на новия човек трябва да бъдат нови; никакво ветхо свойство не му подхожда.
Пред Евангелието няма цена любовта, породена от движенията на кръвта и плътските усещания.
И каква цена може да има тя, когато при разгорещяване на кръвта дава клетва да положи душата си за Господа, а след няколко часа, при охлаждане на кръвта, се кълне, че не Го познава? (Мат. 26:33, 35, 74).
Евангелието отхвърля любовта, зависеща от движението на кръвта, от чувствата на плътското сърце. То казва: Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка є, и снаха от свекърва є. И врагове на човека са неговите домашни (Мат. 10:34, 36).
Падението е подчинило сърцето на властта на кръвта и чрез кръвта на властта на светоуправника. Евангелието освобождава сърцето от този плен, от това насилие, и го привежда под ръководството на Светия Дух.
Светият Дух ни научава да обичаме ближния свято.
Любовта, запалена и подхранвана от Светия Дух, е огън. С този огън се угасява огънят на естествена, плътска любов, повредена от грехопадението (Лествица, слово 15, гл. 3).
“Който казва, че може да има и едната, и другата любов, заблуждава самия себе си”, е казал свети Иоан Лествичник (Слово 3, гл. 16).
В какво се състои падението на нашето естество? Този, който по естество е способен горещо да обича ближния, трябва много да се самопринуждава, за да го обича така, както Евангелието заповядва да обичаме.
Най-пламенната естествена любов лесно се превръща в отвращение, в непримирима ненавист (2 Царств. 13:15).
Естествената любов се е изразявала и с кинжал.
В какви язви се намира нашата естествена любов! Каква тежка язва лежи върху нея – пристрастието! Обладаното от пристрастие сърце е способно на всяка несправедливост, на всяко беззаконие само за да удовлетвори своята болезнена любов.
Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно (Притч. 11:1).
Естествената любов доставя на своя любим само земното; тя не мисли за небесното.
Тя враждува против Небето и Светия Дух, защото Духът изисква разпъване на плътта.
Да пристъпим към Евангелието, възлюбени брате, да се огледаме в това огледало! Оглеждайки се в него, да свалим вехтите дрехи, в които ни е облякло падението, и да се украсим с новата дреха, която ни е приготвена от Бога.
Новата дреха е Христос. Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27).
Новата дреха е Светият Дух. Ще се облечете в сила отгоре (Лук. 24:49), е казал за тази дреха Господ.
Християните се обличат в Христовите свойства по действие на всеблагия Дух.
За християнина тази дреха е възможна. Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14), казва апостолът.
Първо, ръководейки се от Евангелието, отхвърли враждата, паметозлобието, гнева, осъждането и всичко, което пряко противодейства на любовта.
Евангелието заповядва да се молим за враговете, да благославяме ония, които ни кълнат, да правим добро на ония, които ни мразят, да прощаваме на ближния всичко, каквото и да прави против нас.
Постарай се ти, който желаеш да последваш Христа, да изпълняваш всички тези заповеди на дело.
Крайно недостатъчно е само да прочетем с удоволствие евангелските заповеди и да се удивим на високата нравственост, която съдържат в себе си. За съжаление мнозина се задоволяват само с това.
Когато пристъпиш към изпълнение на евангелските заповеди, тогава господарите на твоето сърце с упорство ще се възпротивят на това изпълнение. Тези господари са: собственото ти плътско състояние, при което ти си подчинен на плътта и кръвта, и падналите духове, на които е подвластно плътското състояние на човека.
Плътското мъдруване, неговата правда и правдата на падналите духове ще изискват от теб, за да не подрониш своята чест и другите тленни преимущества, да ги защитиш. Но ти мъжествено понеси навидимата борба, воден от Евангелието, воден от Самия Господ.
Пожертвай всичко за изпълнението на евангелските заповеди. Без такова пожертване няма да можеш да бъдеш техен изпълнител. Господ е казал на Своите ученици: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си (Мат. 16:24).
Когато Господ е с теб – надявай се на победа: Господ не може да не бъде победител.
Измоли си от Господа победа; изпроси я с постоянна молитва и плач. И действието на благодатта неочаквано ще дойде в сърцето ти: ти внезапно ще усетиш сладостното упоение на духовната любов към враговете.
Предстои ти още борба! Още трябва да бъдеш мъжествен! Погледни на предметите на твоята любов: много ли ти харесват те? Сърцето ти много ли е привързано към тях? – Отречи се от тях.
Това отричане изисква от теб Господ, Законодателят на любовта, не за да те лиши от любовта и любимите, но като отхвърлиш плътската любов, осквернена с примесите на греха, да станеш способен да приемеш духовната, чиста и свята любов, която е върховно блаженство.
Почувствалият духовна любов ще гледа на плътската любов с омерзение като на уродливо изкривяване на любовта.
Как да се отречем от предметите на любовта, които сякаш са се сраснали със сърцето? Кажи за тях на Бога: “Те, Господи, са Твои; а аз какво съм? Немощно създание, което няма никакво значение. Днес още странствам по земята, мога да бъда полезен на любимите си с нещо; а утре може би ще изчезна от лицето є, и ще бъда нищо за тях! Искам или не – идва смъртта, идват останалите обстоятелства и насилствено ме откъсват от тези, които съм смятал за мои, и те вече не са мои. Всъщност те не са били мои; между нас е имало някакви отношения; мамейки себе си с тези отношения, аз съм ги наричал мои, признавал съм ги за такива. Ако те бяха мои в действителност, то завинаги биха останали да ми принадлежат. Създанията принадлежат на единия Създател: Той е техен Бог и Владика. Твоето, Господи мой, отдавам на Тебе: напразно и неправилно съм ги присвоил за себе си.”
За тях повече подобава да бъдат Божии. Бог е вечен, въздесъщ, всемогъщ, безмерно благ. На този, който е Негов, Той е най-верният, най-надеждният Помощник и Покровител.
Бог дава Своето на човека: и хората стават свои на човека, временно по плът, и завинаги по дух, когато Бог благоволи да даде този дар на човека.
Истинската любов към ближния се основава върху вярата в Бога: тя е в Бога. Да бъдат всички едно, говорел Спасителят на света на Своя Отец: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Иоан. 17:21).
Смирението и предаността към Бога убиват плътската любов. Значи, тя живее със самомнението и неверието.
Принасяй полза на обичаните от теб, в каквото можеш и каквото позволява законът; но винаги ги поверявай на Бога, и твоята сляпа, плътска, безсъзнателна любов постепенно ще се превърне в духовна, разумна, свята. А ако твоята любов е противозаконно пристрастие, отхвърли я като мерзост.
Когато сърцето ти не е свободно – това е знак за пристрастие.
Когато сърцето ти се намира в плен – това е знак за безумна, греховна страст.
Святата любов е чиста, свободна, тя е изцяло в Бога.
Тя е действие на Светия Дух, действащ в сърцето според мярата на неговото очистване.
Като отхвърлиш враждата, като отхвърлиш пристрастието, като се отречеш от плътската любов, придобий духовна любов; отклони се от злото и прави добро (Пс. 33:15).
Отдавай почит на ближния като на Божий образ – почит в душата си, невидима за другите, явна само за твоята съвест. Твоята деятелност да бъде тайнствено съобразна с твоето душевно настроение.
Отдававай почит на ближния, без разлика във възраст, пол, съсловие – и постепенно в сърцето ти ще започне да се явява святата любов.
Причина за тази свята любов не е плътта и кръвта, нито влечението на чувствата, а Бог.
Лишените от славата на християнството не са лишени от другата слава, получена при сътворението: те са образ Божий.
Ако Божият образ бъде хвърлен в страшния пламък на ада, и там трябва да го почитаме.
Какво общо имам с пламъка, с ада! Божият образ е хвърлен тук по Божия съд: от мен зависи да запазя почитта към Божия образ, и с това да опазя себе си от ада.
И на слепия, и на прокажения, и на увредения по ум, и на кърмачето, и на престъпника, и на езичника окажи почит като на Божий образ. Какво общо имаш с техните немощи и недостатъци! Наблюдавай себе си, за да нямаш недостатък в любовта.
В християнина отдай почит на Христа, Който е казал за наше наставление, и ще каже и при решаването на нашата вечна участ: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40).
В общуването си с ближните дръж в паметта си това изречение от Евангелието, и ще станеш верен изпълнител на любовта към ближния.
Верният изпълнител на любовта към ближния чрез нея навлиза в любовта към Бога.
Но ако мислиш, че обичаш Бога, а в сърцето си имаш неприятно разположение дори и към един човек, ти горчиво се заблуждаваш.
Който каже, по думите на Иоан Богослов: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е… Ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си (1 Иоан. 4:20, 21).
Явяването на духовната любов към ближния е признак за обновяването на душата от Светия Дух: Ние знаем, отново казва Богослов, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт (1 Иоан. 3:14).
Съвършенството на християнството е в съвършената любов към ближния.
Съвършената любов към ближния е в любовта към Бога, за която няма съвършенство и край в преуспяването.
Преуспяването в любовта към Бога е безкрайно: защото безкрайният Бог е любов (1 Иоан. 4:16).
Любовта към ближния е основа на зданието на любовта.
Възлюбени брате! Търси да разкриеш в себе си духовната любов към ближния: навлизайки в нея, ти ще навлезеш в любовта към Бога, във вратата на възкресението, във вратата на Небесното Царство. Амин.
Светител Игнатий Брянчанинов