Напоследък с тревога се говори, че България загива, българската държавност запада, националната идентичност се губи, държавата се руши и разпада в лицето на промишленост, селско стопанство, образование, култура, нрави, здравеопазване, армия, брой население, въобще народен живот.

Народният събор е известно оживяване на паметта за народния бит в миналото, начин на живот, начин на работа, народна песен и народни танци, нрави и култура, всичко това е оживяване, припомняне на народната душевност, при това свързано с народната вяра и религия, с православната вяра и Църквата, всичко това е оживяването на чувството за идентичност, самосъзнание, връщане на българското, народно, национално самосъзнание.

Между другото за това самосъзнание са се борили нашите възрожденци, като се започне с преподобни Паисий Хилендарски и се стигне до Каравелов, Ботев и Левски, борили са се макар и при други условия и с други средства.

От тази гледна точка това, което укрепява чувството на народна идентичност, в случая един народен събор, би трябвало да бъде добро и полезно.

След като се води борба срещу българската държава, държавност, култура, нравственост, вяра и религиозност, история, историческа памет, накратко, срещу българската душа и душевност, не би ли трябвало да се обновява и оживява чувството за българска идентичност – култура, бит, труд, начин на живот, начин на работа, вяра, религия.

Всичко това е било и е взаимно свързано в душата на българина, ето защо един събор, в който се възражда спомена за бит, култура и вяра би трябвало да бъде добро и полезно начинание. Дай Боже да се проведе и осъществи по един благословен и правилен начин за да има наистина духовна полза за участниците, да даде окриляне и подем на духа, бодрост и сили, защото всички имаме нужда от това.