Ка­то пред­ла­га­ме на лю­би­те­ли­те на ду­хов­но че­ти­во из­вес­т­но­то на всич­ки “Доб­ро­то­лю­бие”, счи­та­ме за свой дълг да изяс­ним нак­рат­ко как­во пред­с­тав­ля­ва то­зи за­бе­ле­жи­те­лен труд.

С ду­мата добротолюбие е пре­ве­де­но не­го­во­то гръц­ко наз­ва­ние – filokalia, ко­е­то оз­на­ча­ва лю­бов към прек­рас­но­то, въз­ви­ше­но­то, доб­ро­то. Добротолюбие съ­дър­жа в се­бе си по най-обоб­щен на­чин тъл­ку­ва­ние на сък­ро­ве­ния жи­вот в Бо­га. Сък­ро­ве­ни­ят в Бо­га ис­тин­с­ки хрис­ти­ян­с­ки жи­вот започ­ва, раз­к­ри­ва се и дос­ти­га съ­вър­шен­с­т­во спо­ред мяр­ка­та на все­ки­го, по бла­го­во­ле­ни­е­то на Бо­га От­ца, с дейс­т­ви­е­то на при­съ­ща­та за хрис­ти­я­ни­те бла­го­дат на Прес­ве­тия Дух, под ръковод­с­т­во­то на Са­мия Хрис­тос и наш Гос­под, Кой­то ни е обе­щал да бъ­де с нас не­от­лъч­но през всич­ки дни во ве­ки.

Бла­го­дат­та Бо­жия зове всич­ки към та­къв жи­вот и за всич­ки той е не са­мо въз­мо­жен, но и за­дъл­жи­те­лен, за­що­то в не­го е същ­ност­та на хрис­ти­ян­с­т­во­то. Не всич­ки са приз­ва­ни да Му бъ­дат при­час­т­ни и дейс­т­ви­тел­ни­те не­го­ви съпри­час­т­ни­ци не учас­т­ват в ед­нак­ва мя­ра. Избран­и­ци­те нав­ли­зат дъл­бо­ко в не­го и се из­ди­гат на­ви­со­ко по не­го­ви­те сте­пе­ни.

Не­го­ви­те про­я­ви, как­то и бо­гат­с­т­во­то на об­лас­ти, в ко­и­то той се раз­к­ри­ва, са не по-мал­ко изо­бил­ни и раз­но­об­раз­ни от яв­ле­ни­я­та в обик­но­ве­ния жи­вот. И ако бе­ше въз­мож­но да се раз­бе­ре и дос­тъп­но да се изоб­ра­зи всич­ко, ко­е­то ста­ва там: вра­жес­ки на­па­де­ния и из­кушения, бор­би, по­бе­ди, па­де­ния и из­ди­га­ния, за­раж­да­не и ук­ре­пва­не на раз­ни про­я­ви на ду­хо­вен жи­вот, сте­пен­ на об­що­то пре­ус­пя­ва­не и свойс­т­ве­но­то за вся­ко със­то­я­ние на ума и сър­це­то вза­и­мо­дейс­т­ви­е­ във всич­ко на сво­бо­да­та и бла­го­дат­та, усе­ща­не­ за бли­зост­та и от­да­лечава­не­то на Бо­га, чув­с­т­во­ за Не­говия про­мисъл и на­ше­то пре­да­ва­не окон­ча­тел­но и без­възврат­но в Бо­жи­я­та ръ­ка, с от­ри­ча­не­ на всич­ки соб­с­т­ве­ни на­чи­ни на дейс­т­вие при неп­рес­танна, нап­рег­ната дейност – и ако всич­ко то­ва и мно­го дру­го, ко­е­то е при­съ­що на ис­тин­с­кия живот в Гос­по­да, мо­же­ше яс­но и удоб­но да се изоб­ра­зи, то би се по­лу­чи­ла кар­ти­на кол­ко­то прив­ле­ка­тел­на, тол­ко­ва и по­у­чи­тел­на – кар­ти­на, ко­я­то при­ли­ча на око­лос­вет­с­ко пъ­те­шествие.

Пъ­те­шес­т­ве­ни­ци­те си во­дят път­ни бе­леж­ки за всич­ко, с ко­е­то се сре­щат по пъ­тя и ко­е­то зас­лу­жа­ва вни­ма­ни­е­то им. Свои за­пис­ки са пи­са­ли и Бо­жи­и­те из­б­ран­и­ци, прос­ле­дя­вай­ки в раз­ни нап­рав­ле­ния всич­ки пъ­те­ки на ду­хов­ния жи­вот, пи­са­ли са за всич­ко, ко­е­то са сре­ща­ли и из­пит­ва­ли в то­ва мно­го труд­но свое пъ­ту­ва­не.

Те­зи, ко­и­то не пъ­те­шес­т­ват, мо­гат да си със­та­вят приб­ли­зи­тел­ни по­ня­тия за чуж­ди­те стра­ни пос­ред­с­т­вом че­те­не­то на път­ни­те бе­леж­ки на дру­ги пъ­те­шес­т­ве­ни­ци. По от­но­ше­ние на опи­та в ду­хов­ния жи­вот не е та­ка. Да го раз­бе­рат мо­гат са­мо те­зи, ко­и­то са по­е­ли по не­го­вия път. За нес­тъ­пи­ли­те на не­го то­ва е съ­вър­ше­но не­по­нят­на на­у­ка; но и по­е­ли­те то­зи път не мо­гат да раз­бе­рат всич­ко из­вед­нъж. Тех­ни­те по­ня­тия и предста­ви се про­яс­ня­ват съ­об­раз­но сте­пен­та на нав­ли­за­не­то и вглъ­бя­ва­не­то в стра­на­та на ду­ха. Спо­ред мяр­ка­та на соб­с­т­ве­ния опит в ду­хов­ния жи­вот ста­ват яс­ни и раз­би­ра­е­ми ука­за­ни­я­та за опита, отбелязан от све­ти­те от­ци в пи­са­ни­я­та.

При все то­ва изоб­ра­же­ни­я­та на раз­лич­ни­те про­я­ви на ду­хо­вен жи­вот, по­со­че­ни в светооте­чес­ки­те пи­са­ния, не са нап­ра­зен дар и за ос­та­на­ли­те хрис­ти­я­ни. Те поз­во­ля­ват на все­ки да раз­бе­ре, че ако той още не е из­пи­тал то­ва, за ко­е­то се го­во­ри тук, то зна­чи, че ус­та­но­ви­лият се за не­го на­чин на жи­вот, въп­ре­ки че хрис­ти­ян­с­ка­та му съ­вест се при­ми­ря­ва, не е окон­ча­телното съ­вър­шен­с­т­во, по­ве­че от ко­е­то ня­ма как­во да се же­лае и по-ви­со­ко от което ня­ма къ­де да се вър­ви. Ка­то да­ва въз­мож­ност то­ва да бъ­де раз­б­ра­но, то не мо­же да не под­бу­ди към рев­ност за пре­ус­пя­ва­не, да не под­тик­не чо­века нап­ред, ка­то му по­каз­ва, че там има не­що по-доб­ро от то­ва, ко­е­то той ве­че при­те­жа­ва.

За те­зи, ко­и­то са стъ­пи­ли по пъ­тя към по-доб­ро­то и по-съ­вър­ше­но­то, то да­ва по­лез­ни ука­за­ния в съм­ни­тел­ни­те и не­яс­ни слу­чаи, ко­га­то лип­с­ва опит­но ръ­ко­вод­с­т­во и ко­га­то самото то (ако го има) сре­ща труд­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се взе­мат окон­ча­тел­ни ре­ше­ния, ко­и­то би­ха отстра­ни­ли ко­ле­ба­ни­е­то у пъ­те­шес­т­ва­щия. Мно­го важ­но е да се знае как и къ­де да стъпи кра­кът в оп­ре­де­лен слу­чай, за да не нап­ра­ви грешка. И ето, ня­кое све­то­о­те­чес­ко из­ре­че­ние про­гон­ва тъ­ма­та, си­я­ей­ки по­доб­но на лъч от мълния сред нощ­та.

По­ра­ди ду­хов­ната топ­ли­на, в ко­я­то вяр­ва­щи­ят нав­ли­за със съз­на­ни­е­то и сър­це­то си, че­тей­ки ука­за­ни­я­та за яв­ле­ни­я­та от ду­хов­ния жи­вот, и по­ра­ди вли­я­нието на въз­бу­де­ни­те съ­зерца­ния той чув­с­т­ва, че в та­зи ми­ну­та ви­тае в ня­как­ва дру­га све­то­нос­на и жи­во­нос­на ат­мосфера. Вслед­с­т­вие на те­зи ра­дос­т­ни ми­го­ве обик­но­ве­но се за­раж­дат и зре­ят раз­лич­ни клон­че­та по дър­во­то на ду­хов­ния жи­вот. И за­то­ва не е чудно, че из­пит­ва­щи­ят то­ва, щом са­мо има свобод­на ми­ну­та, бър­за да при­бег­не към опит­ни­те опи­са­ния на ду­хов­ния жи­вот, как­то оби­чащият пе­чал­ба­та бър­за към мес­та­та, ко­и­то я обе­ща­ват, и оби­ча­щи­ят удо­вол­с­т­ви­я­та – към мес­та­та на сво­я­та уте­ха. При то­ва той чес­то же­лае да по­ди­ша в та­зи жи­ви­телна и обод­ря­ваща ду­ховна ат­мос­фе­ра.

Ето за­що сред ис­тин­с­ки­те хрис­ти­я­ни ви­на­ги е има­ло и има пот­реб­ност да имат под ръ­ка све­то­о­те­чес­ки пи­са­ния за ду­хо­вен жи­вот. Но кол­ко­то е пох­вал­но чув­с­т­во­то за та­ка­ва пот­ребност, тол­ко­ва е и не­об­хо­ди­мо удов­лет­во­ря­ва­не­то є от те­зи ли­ца, ко­и­то имат дълг и си­ли за то­ва. Тя ви­на­ги е би­ла удов­лет­во­ря­ва­на как­то от из­да­ни­я­та на те­зи пи­са­ния в пъл­ния им състав ¦ нап­ри­мер: све­ти­те Ма­ка­рий, Иса­ак и Еф­рем Си­рин, Лес­т­вич­ник и мно­го дру­ги, та­ка (и не по-мал­ко) и от сбор­ни­ци с час­ти от тях. Към тях ка­то най-до­бро при­над­ле­жи и из­вес­т­но­то на всич­ки “Доб­ро­то­лю­бие”.

Се­га е яс­но как­во пред­с­тав­ля­ва “Доб­ро­то­лю­бие”-то. То ни да­ва сло­ва и ста­тии за свеще­но бо­дър­с­т­ва­не, т.е. и об­шир­ни раз­съж­де­ния, и крат­ки из­ре­че­ния за вът­ре­шен ду­хо­вен жи­вот с всич­ки­те му свойс­т­ве­ни про­я­ви и дей­нос­ти. Та­зи кни­га е със­та­ве­на за удов­лет­ворява­не на ду­хов­ни­те пот­реб­нос­ти у рев­ни­те­ли­те за ду­хов­но пре­ус­пя­ва­не. Че­тя­щи­те зна­ят какви сък­ро­ви­ща на ду­хов­на мъд­рост са скри­ти в “Доб­ро­то­лю­бие”-то, че­тат и се нас­лаж­да­ват. Но нас­лаж­да­вай­ки се и на­зи­да­вай­ки се от че­те­не­то на та­зи кни­га, те не скри­ват скръб­но­то си съ­жа­ле­ние, че мно­го не­ща в нея ос­та­ват не­по­нят­ни не по­ра­ди ви­со­та­та и дъл­бината на съдър­жа­ни­е­то, а за­ра­ди ос­та­ре­лия пре­вод. За­то­ва е оче­вид­на не­об­хо­ди­мост­та от нов пре­вод на та­зи кни­га.

Та­зи пот­реб­ност е осъз­на­та от­дав­на и в из­вес­т­на сте­пен се е удов­лет­во­ря­ва­ла от пре­во­ди­те, по­мес­т­ва­ни в “Хрис­ти­ян­с­кое чте­ние” от пър­ви­те го­ди­ни на не­го­во­то из­да­ва­не, и от из­да­ни­я­та на от­дел­ни ста­тии, ко­и­то вли­зат в със­та­ва на “Доб­ро­то­лю­бие”-то, ка­то нап­ри­мер: св. Мак­сим (“За лю­бов­та”; тя е в гръц­ко­то “Доб­ро­то­лю­бие”), Иси­хий, Пе­тър Да­мас­кин. Съста­ви­те­лят на нас­то­я­щия сбор­ник от­на­ча­ло­ имал пред­вид са­мо да про­ве­ри ве­че пре­ве­де­но­то, да доп­ре­ве­де неп­ре­ве­де­но­то и да пре­дос­та­ви на чи­та­те­ли­те “Доб­ро­то­лю­бие”-то в то­зи състав, в кой­то е на гръц­ки език. Но пос­ле той стиг­нал до убеж­де­ни­е­то, че за нас е не­об­хо­ди­мо да се уве­ли­чи обе­мът на та­зи кни­га спря­мо гръц­ко­то из­да­ние. За­що­то, ма­кар гръц­ко­то “Доб­ро­то­лю­бие” да е по-пъл­но от сла­вян­с­ко­то, то не съ­дър­жа всич­ко, ко­е­то са ни да­ли светите от­ци за ръ­ко­вод­с­т­во в ду­хов­ния жи­вот и с ко­е­то се це­ля­ло да се дос­та­ви пол­за и уте­ха на лю­би­те­ли­те на та­ко­ва че­ти­во. Вслед­с­т­вие на то­ва пред­ла­га­ни­ят сбор­ник на съ­що­то “Доб­ро­то­лю­бие” е са­мо уве­ли­че­но.

На­ши­ят нов сбор­ник след­ва пре­диш­но­то “Доб­ро­то­лю­бие”. Но ка­то за­бе­ля­зах­ме, че ав­то­рът, чи­я­то ста­тия е по­мес­те­на в не­го, при­те­жа­ва и дру­ги сло­ва, обър­нах­ме се към тях и ка­то ги на­ме­рих­ме под­хо­дя­щи, по­мес­тих­ме и тях в сбор­ни­ка. Съ­що, ка­то за­бе­ля­зах­ме, че ос­вен от­ци­те, от ко­и­то са ста­ти­и­те, има и дру­ги, ко­и­то са ни ос­та­ви­ли пи­са­ния за ду­хо­вен жи­вот, обо­га­тих­ме сбор­ни­ка и с тях. Та­ка от св. Ан­то­ний в пре­диш­но­то “Доб­ро­то­лю­бие” са взе­ти са­мо не­го­ви­те нас­тав­ле­ния в 170 гла­ви; но­ви­ят сбор­ник об­х­ва­ща и ос­та­на­ли­те пи­са­ния на св. Ан­то­ний. Св. Ма­ка­рий там е про­пус­нат (от не­го са по­мес­те­ни Ме­таф­рас­то­ви пе­риф­ра­зи на не­го­ви­те нас­тав­ле­ния в 150 гла­ви: на­ши 7 сло­ва). Тук от не­го са пред­с­та­ве­ни нас­тав­ле­ния в из­вес­тен сис­те­ма­ти­чен по­ря­дък спо­ред не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни ду­ми. От от­шел­ни­ка Иса­ия там има са­мо 27 гла­ви ¦ крат­ки из­ре­че­ния. Тук са по­мес­те­ни всич­ки из­вес­т­ни не­го­ви 29 сло­ва в нов пре­вод на гръц­ки. Съ­що­то е нап­ра­ве­но и по от­но­ше­ние на Еваг­рий и св. Марк Под­вижник. Та­ка пред­виж­да­ме да пос­тъ­пим и в след­ва­щи­те томо­ве.

Та­къв е на­чи­нът на със­та­вя­не на но­во­то “Доб­ро­то­лю­бие”. То ще след­ва при­ме­ра на пре­диш­но­то, ка­то го до­пъл­ва, за да не ли­ша­ва лю­би­те­ли­те на то­ва че­ти­во от ни­що бла­го­потреб­но в ръ­ко­вод­с­т­во­то им в жи­во­та по Бо­га.

Тряб­ва да изяс­ним, че не всич­ки ста­тии ще бъ­дат по­мес­те­ни в тех­ния пъ­лен вид. Мно­го по-удоб­но е да ги пред­с­та­вим в из­в­ле­че­ния. То­ва ще пра­вим в из­вес­тен сис­те­ма­ти­чен ред, а по­ня­ко­га без та­къв, във вид на от­дел­ни из­ре­че­ния. Но са­ми­те оте­чес­ки нас­тав­ле­ния ще бъ­дат пред­ла­га­ни ви­на­ги с тех­ни­те соб­с­т­ве­ни ду­ми.

На чи­та­те­ли­те се пред­ла­га пър­ва­та кни­га от “Доб­ро­то­лю­бие” в но­вия му със­тав. В нея вли­зат: 1) пи­са­ни­я­та на св. Ан­то­ний; 2) из­в­ле­че­ния от бе­се­ди­те на св. Ма­ка­рий; 3) сло­ва на от­шел­ни­ка Иса­ия; 4) нас­тав­ле­ния на св. Марк Под­вижник; 5) пи­са­ни­я­та на мо­нах Еваг­рий.