На този ден, 27 юли, починал свети Климент Охридски. Неговите духовни чеда още приживе го чествували на неговия имен ден (25 Ноември). Понеже той умрял последен от седемте равноапостолни славянобългарски просветители, затова е прието неговата лична памет да бъде празнувана на 25 Ноември, а в деня на неговата кончина – 27 юли – да се чествува паметта на всички светии седмочислени славянобългарски равноапостоли.

Както е известно, пръв починал св. Кирил в Рим на 14 февруари 869 г. Подир него на 6 април 885 г. в моравския град Велеград починал брат му св. Методий, който пред смъртта си определил за свой заместник ученика си, учения моравец Горазд. Още в същата година на Методиевата смърт немците прогонили от Моравия и Панония всички проповедници на славянската реч. Изгонените намерили добър прием в славянска България. Навярно и св. Горазд не могъл да остане в своята родина и последвал събратята си в братската страна. Върху попрището на българското просвещение най-малко се потрудил св. Ангеларий, понеже умрял скоро след пристигането си тук и бил погребан навярно в тогавашната българска столица Плиска (сега гробът му е неизвестен). В 910 г. умрял свети Наум в изградения от него манастир край Охрид, гдето мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса. Трудно е да се каже с увереност в коя част на България се трудили свети Горазд и свети Сава. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до град Берат в Албания, гдето, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. Може би това е същият Горазд, когото немците прогонили от архиепископската катедра на собствената му родина и когото може би българският цар Борис-Михаил изпратил заедно със свети Сава на апостолска работа в най-отдалечения югозападен край на своята държава. И последен починал свети Климент Охридски на 27 юли 916 г.

Из “Жития на светиите”, Синодално издателство, 1991 година