Това чудо е станало по времето на цар Симеон, управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година,
скоро след покръстването на българския народ.

По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: “Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам”. Тогава повиках игумена и трима старци (калугери) и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

“Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни (на българите) храни, требищата (жертвениците) им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Иосиф (Стефан) и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ (схима), представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава срещу него (Симеон) се надигна маджарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живее князът, а навън, при народа.

Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо: “Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави”. Па се обърнах и към свети Георги и казах: “Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците”.

Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: “Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час”. Щом изрекох тия думи с плач, ето, моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи до него. И пак рекох: “Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене”. Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: “Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш славата Божия”. И запитах: “Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? – Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше”. – И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.

Когато се върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: “Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери Твоята рабиня Мария!”. После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: “Скови ми, братко, кръст от тия обръчи”. Той ги скова, както ми беше казал светецът.

И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на светия Великомъченик Георги”

Разказът е по Ръкописен пролог от 14-15-ти век, който се пази в БАН.
Същият разказ се съдържа и в: Пролог от 14 век, пазен в Троице-Сергиевата лавра,
и Ръкописен сборник от 17 век, пазен от руското “Общество любителей древней письменности”.